HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Point, „Анализ на опасностите и контрол на критичните точки“) е система за осигуряване на безопасността на храните при тяхното производство и дистрибуция. Критични точки са тези етапи от производствения цикъл на храните, в които може да се елиминират възможните биологични, химически и физически опасности за човека. НАССР-системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване възникването на опасностите, отколкото върху изследването на крайния продукт. HACCP-системата включва идентифициране на възможните грешки и изготвяне на план за това как да се предотвратят тези грешки. HACCP системата е част от системи за управление на безопасността на храните – ISO 22000, а също и от IFS, BRC. Принципите на HACCP са формулирани за първи път през 1959 г. за да се гарантира доставката на безопасни храни за астронавтите от NASA. През 70-те концепцията е доразвита като система за контрол на консервираните храни от месната индустрия на САЩ. През 1971 г. подходът HACCP е представен на първата Американска Национална Конференция по Защита на Храните. От 1993 ЕС с директива 93/43 ЕЕС за хигиената на храните, регламентира системата HACCP като законово изискване за безопасност на хранителните продукти при експорт. През 2002 г. с регламент 178 на ЕС въвеждането на HACCP-системата е задължително и за малки предприятия за производство на храни. В България със Закона за храните фирмите се задължават да имат въведена системата HACCP или процедури в съответствие с нейните принципи.